
Листовките, които намираме в пощенските си кутии, залепени по стълбове, телевизионни реклами и всякакви други маркетинг способи за предлагане на бързи кредити са навсякъде около нас. От какво е провокирано това агресивно предлагане на тази финансова услуга и действително ли интереса към този ресурс е толкова висок, че да го срещаме на всяка крачка? Всъщност се оказва, ме икономическото състояние в страна е една от главните причини определени сфери в услугите да са толкова атрактивни за потребителите. Факт е, че реално бързите кредити са навсякъде и колкото и да не ни се иска да влизаме в техните схеми в даден момент нуждата от пари ни притиска да предприемем действия и да се възползваме от тях. Много хора все още правят асоциация на фирмите за бързи кредити с лихварите, които преди години ходиха с бухалки и скъпите си коли за да събират вересиите от нелоялните си платци.
Изчистването на името на услугата с бързите пари обаче премина през доста изпитания докато стигне до днешния си вид. Действително с предоставянето на облекчени условия, добри лихви, бързо обслужване и то денонощно се породи ситуация на много висока конкуренция между фирмите и банките. И тъй като всеки втори започна да предлага краткосрочни бързи заеми основното и правилно решение на държавата бе да се заеме да проконтролира тази финансова услуга. И така се стигна до лицензирането на компаниите за бързи кредити и единствено онези, които действително отговаряха на условията да предоставяне на такъв тип услуга успяха да си извоюват правото да работят на българския пазар. Повишения интерес от страна на потребителите обаче до известна степен започна да притеснява банките, които от своя страна също предприеха промяна на своите продукти. Реално краткосрочните мини заеми доказаха своето полезна действие и днес се забелязва как конкуренцията в сектора действително проработи в полза на крайния потребител.
По-ниски лихви, по-гъвкави условия, лекота при обслужване и дори изцяло предлагана онлайн услуга са в основата на повишаването на репутацията на кредитните линии, предоставяни от компаниите в небанковия сектор. Безспорен факт е, че винаги има риск за потребителя от това да плаща повече отколкото е очаквал, но това зависи изцяло от неговите действия или бездействия. На практика държавата контролира дейността на финансовите компании и действително що се отнася до лоялното отношение на фирмите към техните кредитополучатели то нещата влязоха в релси и се канализираха. Ред е на кредитополучателя да осъзнае своя ангажимент и да поеме отговорност за изпълнение на уговорките по кредитния договор.