Напоследък се нагледахме на държавни служители злоупотребяващи със заеманите длъжности. Непрекъснато ни се натрапва, че работят страшно много, почти денонощтно, че заплатите са им ниски, а трудът им силно недооценен. Те се представят за новите герои и ние трябва да им вярваме. Това са псалмите на всички – от министрите, до най-низшите експерти. В интервютата са с многострадални физиономии, с измъчени очи и много изнурена реч. Човек ще реши, че са каторжници изпратени по министерства и ведомства да упражняват обществено полезен безвъзмезден труд. Но това, разбира се не е точно така, защото: Всеки служител постъпва доброволно на работа по своя воля и с ясното съзнание какво и за колко ще работи. Сигурно са единици тези които не знаят с какво се заемат и ако е така още по-зле за тях и тези, които ги назначават. Всички чиновници надлежно попълват молба или заявление с което декларират волята си да заемат определена позиция. Когато видят и разберат с изненада, че работата е много и непосилна, а заплащането им се вижда обидно малко, могат да подадат молба или заявление за напускане. Но това никога не се случва в България доброволно - остава само покъртителната трогателност на разбитото чиновническо настояще. Непрекъснато ни се повтаря, че бонуси в кризата не се взимат,  освен само за много добре свършена работа и във финансиите и в здравеопазването и в пътната инфраструктура, навсакъде, което значи, че чиновниците и техните шефове приемат работата си като „отбиване на номер”, а който работи както трябва ще бъде поощрен. Колко смешно. Цяло щастие е, че у нас се навивават да работят на държавна работа хора с не особено голями финансови и професионални претенции поне в началото, за разлика от Европа, готови да се трудят за дребни заплати, но това е само в началото. После нещата потръгват, и изведнъж казусите Нели Нешева или Гергана Павлова се превръщат в едно дежавю или „спомени от бъдещето”.  

21,02,2012г.

София

Тагове: ДАЙТЕ, РАЗБЕРЕМ, БЪЛГАРСКИТЕ, ЕВРОПЕЙСКИТЕ, ДЪРЖАВНИ, СЛУЖИТЕЛИ